Финалните надписи на Човешкото Време
Спомените ни понякога приличат
на чудновата нишка, от която
искаме докрай да изплетем
съществуващото битие.
Защото
по някаква незнайна си причина
Животът режисира ни.
И тихо
ни шепти: "Човеко, Светлина съм!
Не съм емблема, нито стих...!"
И затова,
във опити, нагоре към върха,
да не заспиваме, щом други дремят.
Че гласове от миналото в нас крещят
и лесно е да ни превземат.
Годините ни връщат все назад!
Преглъщаме си дните разпиляни.
Гори над църкви залез.
Отстрани
ние се поглеждаме -
финални
са надписите
на Човешкото ни Време!
Ех, почти!
© Петя Кръстева All rights reserved.
