Отново пи за нея. Щорите са прашни.
Утайка винена в мъгливите очи кърви.
Ти жив си още и реално няма страшно.
От днес е твърде вероятно да ти провърви.
Минава шест и слънцето краде минути.
А тя подпалва бързо дрезгавия алт:
„Ще дойда скоро...Даже може още утре.”
Пред теб отново паметливият асфалт
разказва притчи... Или даже репортажи
за тази хватка на перфектните бедра,
с която Тя те обезсилва. И я мразиш,
защото твърде скъпа е за тебе. И сега
и пепелникът ти продава смърт насипно.
И нещо в черно, виждаш, ти пресича път.
Нощта е луда. И от флиртове пресипнала.
Подлъга те със жартиера си. И ти си луд.
© Елена Биларева All rights reserved.