Фонтан
Какво да сторя, за да мога
да дам на всички обич и любов,
да отърся и душите им от злоба
без болка и живот суров?
Да виждам пак усмихнати очи,
ведри, слънчеви лица,
без грижи, мъка и сълзи,
като щастливи, палави деца.
Ще пръскам от сърцето си, като фонтан,
свежи струи обич и усмивки,
на всички от запаса си ще дам
достатъчно, за да са щастливи.
Ще пръскам търпеливо, чак до края
на целия си житейски път,
защото непременно, зная,
това ще бъде изходът.
И че за щастието ни човешко
е нужна само любовта,
защото да обичаш, не е грешка,
оцеляване нарича се това.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
