В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда,
гълъби търсят трошица надежда.
Щом утолят своята жажда,
един към друг с любов се поглеждат.
А вечер, фонтанът се чувства щастлив,
водата в приказка цветна превръща.
Вдишва, издишва, сякаш е жив
и всеки край него, с капки прегръща.
Явор Перфанов
12.08.2019
Г.Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
