Формата на спомена
За глината сега ми разкажи.
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта,
която днес в ръцете ти се стича,
припяват песен за една жена.
Онази, дето в мислите ти диша.
Изгарял ли си в нейния пожар?
Дали в косите ѝ си търсил сила?
Намираш ли за мъката си цяр
щом в дланите ти глината умира.
Навярно ще прелее и в сълза
горящата до тежка пепел жажда
и ще изваеш стомна… не, жена.
Причината е, знам, до болка важна,
защото бие с пулса учестен
на спомена, но ти недей да жалиш.
Извайваш стомната, а виждаш мен…
и тази страст в ръцете ти ме гали.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
