Неизчерпваща хармония е любовта,
всевиждащи очи във здрача,
достатъчност в безкрая на мига,
лице, което никога не плаче.
Любовта е съвършен фрагмент
на достигнати до край предели.
Написан стих на древен пергамент,
който двама с допир са прочели.
Тя не е страдание и страх,
а нежна, дълго чакана възбуда.
В златна жилка - ценен златен прах,
целувка е в забързана минута! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Смених две думи, изясняващи логиката! Произведението го написах за 30 - ина минути, докато работех. Аз пиша така - записвам това, което в един миг ми се явява в главата, а след това остава почти без промяна! Смятам, че имам техника, но само с техника не става! Според мен, в стихотворенията, всяка от думите трябва да носи емоция, а тук според мен е така. Може би тази моя дребна творбичка не заслужава вниманието на доказалите се творци, но е изживяно от мен и исках да го споделя. Успех на всички!