Дълги мигове в радости кратки,
сред ледено лято и гореща зима,
чуплива нежност в погледи жарки
и страст звънлива, неустоима.
Мираж в розово, суетно скучен,
излъскан с оперирани проблеми,
в пришитото сърце без жал улучен,
Купидон се гърчи, но на кой му дреми.
Животът е опънат лък с патрони,
и всеки миг обречено ще полети,
но как сълза за ориста си да отрони,
щом любовта е сляпа, без очи...