Dec 9, 2010, 10:45 PM

Гадаене 

  Poetry
953 0 19

 

Намерих те, когато нищо нямах,

когато самотата ми първична

ме караше над восъчния пламък

молитва за любов и смърт да сричам.

 

На дъното на чашата с кафето

в безкрайността на пръстен се яви

и в дните ми, и в нощите засвети -

нечакан дъжд от влюбени искри.

 

 

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??