9.12.2010 г., 22:45 ч.

Гадаене 

  Поезия
974 0 19

 

Намерих те, когато нищо нямах,

когато самотата ми първична

ме караше над восъчния пламък

молитва за любов и смърт да сричам.

 

На дъното на чашата с кафето

в безкрайността на пръстен се яви

и в дните ми, и в нощите засвети -

нечакан дъжд от влюбени искри.

 

 

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??