Гадаене

9.12.2010 г., 22:45 ч.

Поезия

5.0 (8)

1059 0 19

Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето
в безкрайността на пръстен се яви
и в дните ми, и в нощите засвети -
нечакан дъжд от влюбени искри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Тиня и чест
Мечтание

И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...
Затворени в мига

На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
"Песничка” за лека нощ

Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »