Гадже под наем
ГАДЖЕ ПОД НАЕМ
Обява за гадже под наем видях
и тръпка обзе ме – проклета...
Такваз щуротия – си казах – е грях,
да плува свободно из Нет-а.
Дочух се как шепна си: „Брей че късмет!” –
замислих се, казах си смело:
– Родил съм се в София – предния век,
а днеска – живея на село.
Бе, я да се пробвам! – нали съм си пич, –
със мацки общувам свободно,
у нас ги не каня – в дома от кирпич,
че гледат ме някак – отровно...
И ей ме – звъня аз – така и така –
добавям, че днес съм лежерен.
Оттатък отвръщат, че има жена,
издирваща мъж, но – модерен.
– Такъв съм! – споделям, – кажете сега
кога и къде да се пръкна?
Дано да е мацето с мощна кола,
че никак не ща да замръкна...
– Ще бъдете – казват – на фирмен коктейл,
изискано – в смокинг и риза.
Носете единствено своя портфейл
и нямате никаква грижа...
– Бе, аз ще го взема, ма... няма пари.
Дали ще ме върне навреме,
че кравите пак няма кой да дои,
яйцата кокоши да сбèре?
– Ало-о, тук е „Гадже под наем” АД,
с кого сте се свързали, моля...?
– Със фирма, показваща как се краде
от скромни, възпитани хора!
Да махате тая обява оттам,
че дойда ли, ще ви натиря...
Къде телефона записах – не знам,
на тия от „Нова...” – с ефира...?!
© Росен Гъдев All rights reserved.
