Петра (Петя Цонева)
45 158
May 18, 2019, 8:16 PM

Причина за небе 

  Poetry » Other
719 7 5

Когато няма път и ветровете са се свили до вратата, 
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас, 
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата, 
защото да политнеш е отричане от сигурния час,

 

когато през часовника се сипе изобилие от пепел, 
но всяка от частиците е пръстена обвивка на брилянт
и дръпнали от огъня на времето страхливите си шепи,
почистваме ориза на съдбата си, на масата разстлан,

 

когато няма място, нито смисъл. И една причина няма 
да тръгнеш да рисуваш по стените на затвора си врата, 
земята е утробата, милувката на дланите на мама 
и слънцето на нейната родина е изгряло под дъжда,

 

тогава ще рисувам. Ще рисувам алциановото синьо.* 
Най-синьото квадратче от небе ще нарисувам точно тук, 
където се е свършила завинаги човешката причина. 
Сърцето си ще скрия като ябълка в човешкия юмрук.

 

Ще хвана нарисувания лъч и ще се вдигна нависоко 
в рисуваните облаци и сивото, в което е поел. 
Крилете без небе са запокитена сред нищото посока. 
Но те са ни достатъчни да почнем да рисуваме небе.

____________________________________

* - Алцианово синьо: искрящ,син пигмент, комплексно багрило, съдържащо мед.
 

© Петя Цонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Величествена ода на силата да намериш мотива за стремеж към небето и отлепване от земното притегляне!!!
  • Прекрасен порив за летене! Поздравления!
  • Време е вече да поискаме такова небе!
    Иначе мечтите ни униват в килията на своя "разум"!
  • Благодаря от сърце за топлите и силни думи!
  • Тази твоя невероятна, неземна по сила образност, която задъхва читателя и го води в други светове на възприятията е отличителна черта на поезията ти, пред която стоя с искрящо от възторг сърце и те аплодирам, Петя! Голяма си! Талантът ти ме респектира!
Random works
: ??:??