Гарванът
Посветено на Едгар Алън По
Ти прокле поета клет,
птицо странна на смъртта!
Твоят грак в среднощний мрак,
в далечен лес и тъмен праг,
прокле поета на нощта!
Ти отне живота блед,
птицо от на сенките брега!
Твоят грак във тленна прах,
във мъка земна и неземен страх
обви поемата с тъга!
И душата на поета
няма да дочака зрак -
зная вече – нивга пак!
© Денис Метев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
