Генерал
И пада слънцето зад хоризонта,
и черен блясък пак в очите ти блести,
и тази нощ със кръв на фронта,
и усмивка лицето ти ще озари.
И ясна ще е тази нощ,
и гарванът със своите очи,
под звездите яростта ти ще набира мощ,
а той със трупове ще се гости.
И кръв ще напои земята,
кръвта на хиляди бащи,
а жената и децата
ще умрат в безброй беди.
И ти, в победата си ще ликуваш,
докато дойде утринта
и ще видиш, че робуваш,
и че ти ще свършиш във пръстта.
...
Усмивката от устните изчезна
и блясъка се замъгли.
Умря и падна във дълбока бездна,
на гроба “Генерал” остана да виси!
© Янчо All rights reserved.
