И пада слънцето зад хоризонта,

и черен блясък пак в очите ти блести,

и тази нощ със кръв на фронта,

и усмивка лицето ти ще озари.

И ясна ще е тази нощ,

и гарванът със своите очи,

под звездите яростта ти ще набира мощ,

а той със трупове ще се гости.

И кръв ще напои земята,

кръвта на хиляди бащи,

а жената и децата

ще умрат в безброй беди.

И ти, в победата си ще ликуваш,

докато дойде утринта

и ще видиш, че робуваш,

и че ти ще свършиш във пръстта.

...

Усмивката от устните изчезна

и блясъка се замъгли.

Умря и падна във дълбока бездна,

на гроба “Генерал” остана да виси!