Mar 3, 2012, 8:53 PM

Героизъм?

  Poetry » Other
1K 0 0

Обгърнат съм в черупка от лъжа,

с илюзии, надигнати в омраза,

с една главна цел - да възмъжа,

в свят, във който "мир" е просто фраза.

 

Аз, истинска жертва сред диваци,

детето с кървав нож във длан,

търсейки в постъпките си знаци,

но само вкарвам се в капан.

 

Под влияние на конформизъм,

заблуден - крада, убивам и руша

Боледувам от канибализъм,

храня се с части от моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....