Mar 3, 2012, 8:53 PM

Героизъм?

  Poetry » Other
1K 0 0

Обгърнат съм в черупка от лъжа,

с илюзии, надигнати в омраза,

с една главна цел - да възмъжа,

в свят, във който "мир" е просто фраза.

 

Аз, истинска жертва сред диваци,

детето с кървав нож във длан,

търсейки в постъпките си знаци,

но само вкарвам се в капан.

 

Под влияние на конформизъм,

заблуден - крада, убивам и руша

Боледувам от канибализъм,

храня се с части от моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...