cvete21 (Цветелина Янкова)
46 911
Aug 17, 2007, 6:26 PM

Гибел 

  Poetry
628 0 3
Лъчите слънчеви те галят
и пак е лято, топлина,
ала в душата ти е сиво,
изпълнено е със тъга.

По улиците ти се скиташ -
замислени лица навред
и не разбираш, и се питаш:
"Нима тук всичко е наред?"

Не е така и ти го знаеш,
животът бавно се руши
и да се правиш,  че нехаеш,
светът към гибел си върви.

"Но кой сгреши?" ти ще запиташ
"И как получи се така?"
Без отговор сам ще откриеш -
сами направихме това.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За съжаление се случват и лоши неща в живота и понякога сме безсилни и не можем да ги спрем или променим! Поздрави!
  • Дани майка ти да се оправи по- скоро, мила! Не вярвам да се е обърнала природата срещу вас. Просто всеки се затваря в себе си. Благодаря за коментарара!
  • Днес точно това си мислехме с мама, болна горката, дали
    цялата природа не се е обърнала срещу нас и затова да напиша нещо.
    Радвам се, че ти си го направила!Дано се замислим!
    И дано малко още да е тази пуста жега!!!Поздрав!!!
Random works
: ??:??