Гибел
Лъчите слънчеви те галят
и пак е лято, топлина,
ала в душата ти е сиво,
изпълнено е със тъга.
По улиците ти се скиташ -
замислени лица навред
и не разбираш, и се питаш:
"Нима тук всичко е наред?"
Не е така и ти го знаеш,
животът бавно се руши
и да се правиш, че нехаеш,
светът към гибел си върви.
"Но кой сгреши?" ти ще запиташ
"И как получи се така?"
Без отговор сам ще откриеш -
сами направихме това.
и пак е лято, топлина,
ала в душата ти е сиво,
изпълнено е със тъга.
По улиците ти се скиташ -
замислени лица навред
и не разбираш, и се питаш:
"Нима тук всичко е наред?"
Не е така и ти го знаеш,
животът бавно се руши
и да се правиш, че нехаеш,
светът към гибел си върви.
"Но кой сгреши?" ти ще запиташ
"И как получи се така?"
Без отговор сам ще откриеш -
сами направихме това.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
