Красотата на любовта...
Красотата на любовта...
Не мога да забравя тона на гласът ти
та той ми протегна ръка с душата си...
и сътвори моята, отвори вратата и влезе,
тогава когато бях мъртва и нямах любов...
Не мога да забравя морето в очите ти,
та нали в дъното им блести болката ми,
излекувана, усмихната, преодоляна,
осветена в пътя си да продължава напред...
И имаше моменти, в които се питах...
колко време трябва да чакам слънчевия лъч,
и колко време трябва да вървя, за да пристигна
най - накрая във вълшебния свят на любовта ти...
И тогава, ти се появи, когато най - малко го очаквах...,
за да ми покажеш истинското значение на нещата
и за да ми прошепнеш - не ме чакай вече и не ме оставяй
никога повече, открихме се в мига, в който трябваше...
И винаги ще е така, просто откакто ме прегръщаш
се губя малко по малко в милувките на целувките ти...
и така скъсяваме безмилостно всяко разстояние,
което ни разделя и оставяме всяка пречка да избяга надалеч...
И не можем да избегнем, това чувство, просто не можем,
нито ти, нито аз можем да го предотвратим... затова...
не ме чакай вече и не ме оставяй никога повече,
винаги се откриваме в точния момент, така че не ми говори...
и не ме търси...и без това откакто ме прегръщаш
се губя малко по малко в милувките на целувките ти...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
