Гилотина
Живеем с теб на две планети,
а уж в една и съща къща.
Усмивката ти щом засвети,
аз с поглед празен я затръшвам.
Когато вечер от умора
глава съм свел – листо на прага,
ти гледаш в мен, като в прозорец,
у който мрак на капки ляга.
А аз дори от ласки стина,
че заплашително и строго
ръката ти е гилотина
със нея махнеш ли за сбогом...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
