Гилотина
Гилотина
Живеем с теб на две планети,
а уж в една и съща къща.
Усмивката ти щом засвети,
аз с поглед празен я затръшвам.
Когато вечер от умора
глава съм свел – листо на прага,
ти гледаш в мен, като в прозорец,
у който мрак на капки ляга.
А аз дори от ласки стина,
че заплашително и строго
ръката ти е гилотина
със нея махнеш ли за сбогом...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
