2.05.2009 г., 0:17 ч.
Гилотина
Гилотина
Живеем с теб на две планети,
а уж в една и съща къща.
Усмивката ти щом засвети,
аз с поглед празен я затръшвам.
Когато вечер от умора
глава съм свел – листо на прага,
ти гледаш в мен, като в прозорец,
у който мрак на капки ляга.
А аз дори от ласки стина,
че заплашително и строго
ръката ти е гилотина
със нея махнеш ли за сбогом...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Харесах.
-
здравей !! красиви рими
-
"Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
Ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си."
Поздравления!!! -
Много е сладурско!Супер
-
Много звучно и много красиво.
-
"ти гледаш в мен, като в прозорец,
у който мрак на капки ляга."
Чувството,което внушаваш е силно,
описанието невероятно.Поздравления!
Само това "у"някак не ми звучи...Но ти си знаеш най-добре.
-
Браво! Интересна интерпретация на думата гилогина! Просто го умееш! Някак си все ти се получава - съвършено! Оставяш впечатление, че сънуваш стиха и той на следващият ден се появява на листа!
-
Поздравявам те, Иво!!!
Храм да Бъде Любовта,
иззидан от човешките ни страсти.
Олтарът да е длан до длан-
дори когато в дните сме отделни до ужасност! -
Гилотината ! Е предвидена за кралски глави!!!
-
"Усмивката ти щом засвети,
аз с поглед празен я затръшвам."
Продължението е следствие. -
Как го измисли този жесток финал, Ивайло?!
Май не трябва човек да се оставя на такова пълно обсебване.
Продължавам да се чудя... -
...
Подлежиш на помилване...
Перфектен си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И за светлото, и за мрачното, и за доброто и за лошото и за отношенията между тях трябват очи и мисъл...Невероятен психологизъм носят стиховете ти!