Глад
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали,
надеждите поникват - крехки рози,
но тъмната материя прониква
във вените чрез призрачна осмоза.
Изгризан от глада за съвършенство,
подметките си само ще оставиш -
обувките на Гог и Емпедокъл,
до кратера на Етна, върху лавата.
Годините със скорост се изнизват -
експреси бързи покрай малка гара.
А ти оставаш сам в чакалнята.
Животът празнично край теб минава.
Илюзиите-плевели покълват
(от тях пониква и самото време)
...и гърбави, и куци, и сакати
отнасят светлината ти вълшебна.
© Младен Мисана All rights reserved.
