От устните ти капе глад.
Безкрайни погледи се гонят
по спомена за мойто голо тяло.
Ръцете ти да се прекръстят молят
и да докоснат топлата ми кожа.
От устните ти капе страст.
Като във преизподня
мъжът във теб крещи на глас,
плачът ти пада като камък
във празна от любов утроба.
От устните ти капя аз.
Непоправимо стана като смърт
във празната постеля.
И пада във леглото самота -
без милост, като остра брадва.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
