Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж.
Седнах кротко, реших да му кажа:
– Слушай, мило, Той е истински мъж,
но към нас е студен и нехае.
Тъй говорих му ден подир ден -
после спрях. На сърцето окови -
ти повярвай ми – аз не можах да му сложа.
Говорих… говорих… ...