Gloria Victis

В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като "Слава на победените"...
Чудя се - защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?

1.
Нещо те стиска за гърлото 
и прерязва съня ти...
Не върви да признаеш. 
Просто - не е възпитано!
Трудно ти е да живееш, опровергал любовта,
но стискаш зъби и продължаваш решително...
Иначе - няма да е възпитано!
И накрая - изгаряш на клада от разочароващи истини -
само защото - така е възпитано!

2.
Сутрин ставаме и, докато делово превързваме раните,
останали ни от приятелските войни -
репетираме пред огледалото добро настроение,
въпреки сърцето в гърдите, което ужасено крещи...
През деня - примирени - до трийсет и три пъти
ще отречем любов, вяра и надежда дори,
въпреки душата, която не иска да ни прости...
Вечерта, тихо в своя ъгъл ще се свием -
непоносимо ненужни, 
уморени да се преструваме на добри или зли...
И, като напъдени кучета, ще очакваме в самотата
приласкаваща ласка от нечии мили очи.

3.
Когато, случайно, се срещнем с приятели,
отклоняваме с неудобство поглед встрани -
не само тях, а и себе си се опитваме да излъжем,
че не сме всъщност сами!
Че, забързано крачим... Защото...
Закъсняваме... За последния влак...
Че, поне този път, любовта е наистина истинска
и че такава няма да срещнем никога пак...
Ловко се разделяме - с безброй извинения,
отминаваме бързо -
да се скрием от съчувстващите очи...
После скришом погалваме, 
с признателна нежност,
бронята на душата си -
заглушила вика и помогнала ни
отново всичко да премълчим...

4.
Всъщност, колко малко трябва на всеки от нас -
да поплачеш на нечие приятелско рамо, 
да те обичат, но истински - пък дори и ден да е само -
без значение - вчера, утре или пък днес. 
Без условности - прекрасно и диво!
Въпреки че, се страхуваш да си щастлив - 
тръгвай смело напред, 
път назад няма и не може да има!
После е закономерно - скука и край,
оцветени в безрадостно сиво.
Но ти не тъгувай -
кладата на примирението вече гори,
като свой блуден син те очаква -
огънят всичко ще ти прости...
Но преди в пламъците да изгориш,
моля те, и заради мен изкрещи:
"Слава на победените! Слава!"