Като глухарче искам да съм лека
и вятърът далеч да ме отвее.
Да падна на полянка много мека
и в свят зелен сама да заживея.
Роса да пия в слънчевата чаша
и всички птици да са ми роднини.
От тишината да не се уплаша,
а да се влюбя кротко в детелина.
Да съм нетрайна пухкава въздишка,
внезапна радост и надежда бяла.
Добро да нося, да не чакам нищо,
красивата си преходност разбрала.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
