Като глухарче искам да съм лека
и вятърът далеч да ме отвее.
Да падна на полянка много мека
и в свят зелен сама да заживея.
Роса да пия в слънчевата чаша
и всички птици да са ми роднини.
От тишината да не се уплаша,
а да се влюбя кротко в детелина.
Да съм нетрайна пухкава въздишка,
внезапна радост и надежда бяла.
Добро да нося, да не чакам нищо,
красивата си преходност разбрала.