29.04.2015 г., 20:23

Глухарче

741 0 8

Като глухарче искам да съм лека

и вятърът далеч да ме отвее.

Да падна на полянка много мека 

и в свят зелен сама да заживея.

 

Роса да пия в слънчевата чаша

и всички птици да са ми роднини.

От тишината да не се уплаша,

а да се влюбя кротко в детелина.

 

Да съм нетрайна пухкава въздишка,

внезапна радост и надежда бяла.

Добро да нося, да не чакам нищо,

красивата си преходност разбрала.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...