Dec 10, 2007, 8:52 AM

Глътка любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

                 Ще отпиеш ли от чашата червено вино,

      която съм напълнил със собствената си кръв?!

                На поднос нося част от моята душа,

само трябва да протегнеш ръка и да кажеш: "Да"!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

  • не му се моли да взима душатати! молиго да ти даде сърцето си!
    много е хубаво браво!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...