Nov 27, 2008, 7:24 PM

Глътка пенлива страст 

  Poetry » Love
1127 0 5
Не стой на прага, заповядай,
едва ли скоро дъждът ще спре!
Студено е, мокър си… но сядай!
Чай желаеш ли... или питие?

До камината се отпусни!

Виждам музика вече избираш?
Тази хареса... обичам френско!
Защо ли с очи цяла ме изпиваш?
Аз съм... пенливо шампанско...

Внимавай, може да загорчи!

Ще те замая цял, само с очи...
Докосвай чашата нежно, леко,
задръж я, бавно ръце движи...
Почувствай аромата - гали меко.

Нека вкуса му да те опияни.

В погледа ти всичко се чете -
поемаш ме в прегръдка ти,
сливаме се, времето ще спре.
Нощта ще ни завие... до зори.

Не бързай, почакай... Спри!

Косите си по теб ще разпилея
целувам бавно топлото ти тяло,
милувки докрай в теб ще разлея
Нетърпелив и искащ си, до бяло.

От думи няма нужда, замълчи!

Поемай ме с ръцете си и с очи
докосвай ме и съзерцавай с плам.
За теб е тялото ми... продължи...
цял тръпнеш, гориш по мене, знам!

Нека вкусът ми до край те опияни.

© Красимира Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??