Гнездо от думи
ГНЕЗДО ОТ ДУМИ
Дом да бе тишината – на хълма,
да снова зад стените дебели.
Посребрени нощес да покълват
тънки стръкове с лилии бели.
Да разлиствам до късно тефтера,
в който с почерк неравен записах,
че изгубих, каквото намерих –
със сподавен в сърцето си писък.
Не прегъвам душата си, Боже,
лист хартия не е – да я смачкам.
Всяка болка ума ми тревожи
и фантоми ме дебнат на крачка.
Не умея очи да присвивам,
да живея блажено – в неведа.
Всичко може да бъде красиво –
щом от точния ъгъл го гледам.
И да нося закърпена дреха,
пак съм щура – почти за дузина.
Трънче съм, и копнеж, и утеха.
Щом шептя ви – е знак, че ме има.
© Валентина Йотова All rights reserved.
