Гняв и мъдрост
707
1
7
Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи,
крещиме "справедливост, доброта"
и думите от ада ни... кънтящи,
зареждат настървената тълпа.
Безумието взема връх на воля.
А разумът скълбучен, онемял,
отстъпва, влязъл в чужда роля
на съдник, кой е как живял.
Да! Имаме ний право на гнева си,
но нека не руши, а да гради.
Устоите човешки са безценни
когато мъдростта им победи.
Честни ли сме в мислите, в делата,
във думите изречени без злост,
обърнати към себе си, в замяна
истината... ще е чакан гост.
© Таня Мезева All rights reserved.
