Годините
Безсъница ожари пак нощта ми.
По клепки пламнали сънят не дойде.
Зората щом прозореца огря ми,
лъчите кой да спре ще може...
Денят нахлу порой от светлина,
а аз съм в пръстите му тънка нишка.
През иглени уши ме вдяна, да премина
от лято в есен с обич позлатена.
Бродира край очите тънки бръчки
и сенки, като дим в комина,
а после със усмивка ме целува,
пришива ми поредната година.
Усмихвам се, щастлива и доволна.
С годините си вече се гордея
и в тях съм като птичка волна,
щом има ме над тях да се зарея.
Разперила крила, политам плавно,
същинска дама в петдесетте нахлула
и тях да ги навърша, ще ми е славно,
нали са за това - мен в тях да има.
Бог знае времето на всички по земята.
А аз, че днес ме има и не съм сама.
Любов и радост щом има във сърцата,
годините са само суета...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
