Годишнина
Годишнина
/посветено/
С теб се разбирахме с погледи, само.
Отдавна вече, не спорим.
Нежно ме гледаш. Останали двама,
без думи пак си говорим.
Нашето вчера взе да бледнее.
Всичко от себе си дадох
да го запазя. Но не умея
да лъжа. И те предадох.
А и чертите ти, вече са слети.
А бяха толкова чисти.
Добиха форма на силуети.
Миналото, ги изчисти.
Моят страх... Стиснал го беше, в юмрук.
На никого не позволи
с жест или дума, да ме нарани.
Ти бе различен. Бе друг.
Тръгвам. Денят взе да преваля.
Гледаш ме пак. Но без пламък.
Аз се навеждам да те погаля –
сивият, мраморен камък.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
