Nov 27, 2010, 4:00 PM  

Годишните времена

4K 1 15

ПРОЛЕТ
Колко е красива с разцъфтели клони,

там, в двора, птиче пеперуда гони.

Буйните потоци спускат се в реката,

рибките подскачат, предусещат лято.

 

ЛЯТО

Лято, лято - с коси от злато.

Всичко избуява и започва да съзрява.

Натежава грозде в лозата,

намаляла е водата в реката.

 

ЕСЕН

Вече зряло грозде на лозата,

слънце охладняло гали за последно

и горите, и полята.

Напращялите хамбари, пълни със жито,

веселби започват,

готви се за дълъг полет птиче ято сито.

Есента в есенна премяна

готви се за срещата

със зима незасмяна.

 

ЗИМА

Сняг застла земята,

спят на топло семенцата.

Трудно зайко дирите си скрива,

сгушил се е и изобщо не заспива.

Веят ветрове студени, свирят в клони заледени.

Топличко е само в къщичките малки,

там децата слушат... залъгалки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Октавия, благодаря за надникването!
  • Като в приказка е в тези твои времена, Боженски. Поздрав!
  • Владо, прав си . Когато замислях тези стихчета имах впредвид " Годишните времена" от Вивалди. Благодаря за идеята!
  • Приятно е тук. Поздрав, Боженски!
  • Докато ги четох, си пуснах части от Четирите годишни времена на Вивалди - ако вече не си го направил, опитай, много хубаво звучат заедно!
    Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...