Гола обич
Няколко дни, само остават.
Просто, броят се на пръсти.
Ако след тях, тя ме остави,
ще свърши. Без да възкръсне.
Ако замине, ще тръгне така
тихо, тъй както пристига.
Защото разбрах, че за любовта
една гола обич, не стига.
Виждам я, как стои на брега.
И разбирам какво чувства.
Въпрос на време е, кога
ще се превърне в ретро изкуство.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
