Лъчите на Луната пак ме ослепяват
и светли спомени ме парят на засечки.
Към горско езеро, замръзнало и снежно,
се мяркат силуетите на диви мечки.
Замръзнали потоци с песни пак запяват,
а горските пътеки са милион пътечки.
Към езерото мечките се приближават,
леда пробиват, нямат студ и пречки,
по пълнолуние се голи къпят и сношават,
пречупват в блясък светлината на отсечкии,
и снежна чистота и страсти заваляват,
в лъчите на Луната плуват голи, бели мечки.
18.11.2008
из "Душата ти докоснах"
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Щастлива съм,че ме разбираш!Радвам се,на чувството ти за хумор и познанията ти за северните традиции и питиета!Ставаш ми все по-близък!
С много поздрави от мен!Носиш ми настроение!