Тази сутрин
две врабчета се гониха –
скачаха от клон на клон,
все едно си играеха.
Щурееха безгрижно…
Малки като деца,
незнаещи нищо…
за опасностите в живота -
те щурееха безспир!
Ала под червената череша
Томи се облизва жално, жално.
Бедното гладно коте –
гледащо така тъжно…
и си мисли:
„Защо ли не мога да летя?”
© Донка Красимирова All rights reserved.
тези мойте думи,
ама ритъма се губи...