Тази сутрин
две врабчета се гониха –
скачаха от клон на клон,
все едно си играеха.
Щурееха безгрижно…
Малки като деца,
незнаещи нищо…
за опасностите в живота -
те щурееха безспир!
Ала под червената череша
Томи се облизва жално, жално.
Бедното гладно коте –
гледащо така тъжно…
и си мисли:
„Защо ли не мога да летя?”
© Донка Красимирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
