Когато от старостта си ти притиснат
и гонитбата с времето е вече отписана,
хиляда страници не ще ти стигнат
живота си в книга да опишеш.
Животът кратък е в мислите на стареца
и безкраен празник в младежките очи,
но още от бебета смучейки си палеца
свещта ни изгаря и бавно се топи.
И всяка бръчка по лицето ти напомня
за тревогите и преживяното от преди
Човек така устроен е лошото да помни,
а щастливите моменти да го правят жив!
И денят в който си направиш равносметка
какво си сторил и как всъщност си живял,
достигнал вече възраст достолепна
разбираш смисъла на всичко що си го видял.