Мелодията плавно се разнесе,
спокойно бе пианото...
и тъжно като листопад във есен,
достигаше целувайки по раните.
Потръпнал, споменът се върна,
вятърът навярно го довя,
по пътищата скитал и осъмвал,
и преброявал хиляди лета.
В ума ми нежно се събуди,
картината със нежни цветове,
поляната, гората... във зелено,
ухание на евкалипт и гласове... ...