Nando (Георги Зафиров)
93 317
Mar 19, 2008, 11:19 AM

Гора от евкалипт 

  Poetry » Love
870 0 11

Мелодията плавно се разнесе,
спокойно бе пианото...
и тъжно като листопад във есен,
достигаше целувайки по раните.

Потръпнал, споменът се върна,
вятърът навярно го довя,
по пътищата скитал и осъмвал,
и преброявал хиляди лета.

В ума ми нежно се събуди,
картината със нежни цветове,
поляната, гората... във зелено,
ухание на евкалипт и гласове...

Отдавна бе... но споменът е силен,
големите любови някак не умират...
раздяла, сълзи парещи в нощта,
по-силно карат да обичаш...

Пианото замлъкна във тъмата,
споменът престана да рисува,
две очи заспиващи шептяха,
сълзите ми пресъхващи жадуваха...!

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??