Apr 3, 2009, 9:14 AM

Горчива истина

  Poetry » Other
824 1 0

Горчива истина

Защо превръща се в лъжа

всяка красива мечта?

Как ставаме това,

от което се страхува всяка душа?

С какво заслужиха това

да разбият техните сърца?

И защо е тъй несправедлива

към невинните таз' коварна съдба?

Вчерашните отговори

за днешните въпроси не важат.

За отнетия блясък

насилниците не скърбят!

Лъжем се, че именно на нас

тайните си ще доверят.

Слушаме ги,

а те и нашите усмивки крадат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аня Хариз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...