Вятърът в очите ми заспива…
А някъде в душата залиня
една виола тъжна, жалостива,
огледала се в плачеща върба.
Белеят се все още недокоснати
върхарите сред синята мъгла,
а стъпва по разпенени потоци
босата и… призрачна мълва.
Не ме отмина посоката тръпнеща
с две остри стрелки сред безкрая.
Надиплени, чакат безпризорни пътища
и мяркат се сладостни вишни в омая. ...