Горчивият залък
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат
да отчупиш безвкусната хапка.
Ако Господ си ти, то бъди по-благат –
та светът е на светло закратко.
Ако все пак за мене ти си го избрал,
то те моля – не искам да зная.
Нека ударът бъде внезапен и цял
го преглътна и без да остава.
Милостив като кърлеж е тоя живот
и докрая душите ни смуче.
Все си мисля, че има начин и брод,
та чрез тях на добро да ни учиш.
Всяка болка гори и след глътка печал
от коварната шарена стомна
ти се срутваш и чудиш защо си живял
и че няма какво да си спомниш.
Като слепи кутрета на тъжния свят
сме дошли и без порив към злото.
Но вярвам – побил парцаливия флаг
триумфира вселенски животът.
© Валентина Йотова All rights reserved.
