yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
9.03.2013 г., 12:22 ч.

Горчивият залък 

  Поезия » Философска
558 0 6

Аз не исках горчивия залък за мен,

ала някой все пак го получи.

И злочестник несретен – без път и без ден –

заскимтя като вързано куче.

 

И за друг не поревнах от този комат

да отчупиш безвкусната хапка.

Ако Господ си ти, то бъди по-благат –

та светът е на светло закратко.

 

Ако все пак за мене ти си го избрал,

то те моля – не искам да зная.

Нека ударът бъде внезапен и цял

го преглътна и без да остава.

 

Милостив като кърлеж е тоя живот

и докрая душите ни смуче.

Все си мисля, че има начин и брод,

та чрез тях на добро да ни учиш.

 

Всяка болка гори и след глътка печал

от коварната шарена стомна

ти се срутваш и чудиш защо си живял

и че няма какво да си спомниш.

 

Като слепи кутрета на тъжния свят

сме дошли и без порив към злото.

Но вярвам – побил парцаливия флаг

триумфира вселенски животът.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??