Feb 20, 2010, 3:49 PM

Горчиво

  Poetry » Love
856 0 1

                                    Горчив/о/а/и

 

Горчиво беше - още щом те наблюдавах.

Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.

Горчиво беше всеки път, когато те предавах.

Горчив бе образът, на който аз се спрях.

Горчива бе лехата от различни чувства.

Горчиви бяха летните сълзи.

Горчива горест даже аз почувствах.

Горчиви и дръгливи бяха моите дни.

Горчиво нашето огнище беше.

Горчив бе ти и твоят нов живот.

Горчиво снегът си се топеше.

Горчив бе той и моят нов хомот.

Горчива, моята душа кървеше.

Горчиви капки кръв оставяха следи.

Горчива, тайната ми все мълчеше.

Горчиви мисли умът ми нареди.

Горчиво беше - още щом те наругах.

Горчив бе писъкът, когато ти научи.

Горчиво беше всеки път, когато плаках.

Горчиво беше мястото, което ти получи.

Горчива обич вече не остана.

Горчиви спомени разляха се във вечността.

Горчива глътка аз отпих от океана.

Горчиви бяха тези, общите ни времена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....