JeanGrey (Карина Костадинова)

Ще се върнеш ли 🇧🇬

Бележа с пръсти аз местата,
където бях сама веднъж.
А с пастели оцветявам си селата,
където ходех аз на шир и длъж.
Отбих се пак при тая стара къща, ...

JeanGrey

Poetry » Other

2010-03-16T22:55:13+02:00 867 1

Лимонада 🇧🇬

И колко пъти да те питам -
ще участваш ли във нашата игра?
И колко пъти да прелитам
с крила от шарени пера?
И колко време аз да чакам ...

JeanGrey

Poetry » Love

2010-02-26T06:47:14+02:00 1.3K 2

Горчиво 🇧🇬

Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...

JeanGrey

Poetry » Love

2010-02-20T15:49:09+02:00 854 1

Цигулка 🇧🇬

Добре, че беше тъмно. Тъмнината плаши хората и ги кара да се чувстват несигурни. Аз пък се чувствах добре. Отиваше ми нейния облик. Скрих се вътре в нея и се потопих в пурпур.
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...

JeanGrey

Prose » Others

2010-02-16T10:11:51+02:00 1K

Тихо 🇧🇬

JeanGrey

Poetry

2010-02-13T11:38:31+02:00 793

Виелица 🇧🇬

Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...

JeanGrey

Poetry » Landscape

2010-02-08T09:20:45+02:00 867

Цветове 🇧🇬

Пурпурни мрежи от нишки надежда
ще навия с пръстите си на кълбо от прежда.
Шарени багри от сляпа любов
ще дочакат със мене изгрева нов.
Сини лунни стъпки на малко дете ...

JeanGrey

Poetry » Love

2010-01-23T13:11:31+02:00 806

Думи 🇧🇬

Пестя ги винаги, когато трябва,
няма повече да ги пилея.
Колко време трябваше аз да уча,
коя дума точно как те определя.
Според всички антоними, ...

JeanGrey

Poetry » Love

2010-01-12T12:22:39+02:00 824 1

Вятър 🇧🇬

Той шепти толкова тихо,
твърде трудно е да бъде чут,
в миг на ярост полудява
и крачи смело той събут.
Когато е сам, не говори на себе си, ...

JeanGrey

Poetry » Other

2010-01-09T12:33:50+02:00 730 1

Диалози 🇧🇬

- Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..
- Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..
- Никой не твърди обратното.
- Ха-ха. Много смешно...
- Стой сега и не мърдай. ...

JeanGrey

Prose » Others

2009-12-03T01:31:28+02:00 1K

Дойдох да донеса болката 🇧🇬

Нека ти я поднеса и тя да изглежда изумително.
Нека се разхожда бляскава и неотразима.
Нека бъде изпита от погледа ти и погълната от сетивата ти.
Нека се доближи до теб и да те докосне.
Нека си проправи път през вените ти ...

JeanGrey

Poetry » Other

2009-12-02T23:41:48+02:00 1.2K 3

Да имам 🇧🇬

Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия. ...

JeanGrey

Poetry

2009-11-24T10:31:38+02:00 1.3K 3

Кесия 🇧🇬

Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих - ...

JeanGrey

Poetry

2009-11-22T12:37:52+02:00 1.2K 4

Пия 🇧🇬

Във вените ми чувствам аз поточе,
поточето на мойта кръв.
А на тялото ми нужно е да лочи,
да лочи от бутилката със стръв.
Ръцете ми наливат спиртна течност, ...

JeanGrey

Poetry » Other

2009-11-21T00:23:07+02:00 1.3K 4

Хол 🇧🇬

Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Ствол.
Внезапна реч, неспираща вражда.
Скандал редува се с кавга.
Стая. Ваза. Стол. ...

JeanGrey

Poetry » Other

2009-11-20T20:40:06+02:00 698 3

Колелета 🇧🇬

Набирам скорост аз по склона,
инерцията в мене се роди.
За спицата ми закачи се панталона -
паднах, станах и боли.
Дрехата ми вече не е цяла, ...

JeanGrey

Poetry » Other

2009-11-19T23:39:16+02:00 1.3K 6