JeanGrey
16 results
Бележа с пръсти аз местата,
където бях сама веднъж.
А с пастели оцветявам си селата,
където ходех аз на шир и длъж.
Отбих се пак при тая стара къща, ...
  670 
И колко пъти да те питам -
ще участваш ли във нашата игра?
И колко пъти да прелитам
с крила от шарени пера?
И колко време аз да чакам ...
  1003 
Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...
  616 
Добре, че беше тъмно. Тъмнината плаши хората и ги кара да се чувстват несигурни. Аз пък се чувствах добре. Отиваше ми нейния облик. Скрих се вътре в нея и се потопих в пурпур.
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...
  743 
  573 
Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...
  632 
Пурпурни мрежи от нишки надежда
ще навия с пръстите си на кълбо от прежда.
Шарени багри от сляпа любов
ще дочакат със мене изгрева нов.
Сини лунни стъпки на малко дете ...
  583 
Пестя ги винаги, когато трябва,
няма повече да ги пилея.
Колко време трябваше аз да уча,
коя дума точно как те определя.
Според всички антоними, ...
  615 
Той шепти толкова тихо,
твърде трудно е да бъде чут,
в миг на ярост полудява
и крачи смело той събут.
Когато е сам, не говори на себе си, ...
  533 
- Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..
- Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..
- Никой не твърди обратното.
- Ха-ха. Много смешно...
- Стой сега и не мърдай. ...
  815 
Нека ти я поднеса и тя да изглежда изумително.
Нека се разхожда бляскава и неотразима.
Нека бъде изпита от погледа ти и погълната от сетивата ти.
Нека се доближи до теб и да те докосне.
Нека си проправи път през вените ти ...
  975 
Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия. ...
  971 
Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих - ...
  926 
Във вените ми чувствам аз поточе,
поточето на мойта кръв.
А на тялото ми нужно е да лочи,
да лочи от бутилката със стръв.
Ръцете ми наливат спиртна течност, ...
  1028 
Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Ствол.
Внезапна реч, неспираща вражда.
Скандал редува се с кавга.
Стая. Ваза. Стол. ...
  502 
Набирам скорост аз по склона,
инерцията в мене се роди.
За спицата ми закачи се панталона -
паднах, станах и боли.
Дрехата ми вече не е цяла, ...
  1026 
Random works
: ??:??