Sep 21, 2011, 7:11 PM

Горчиво 2

  Poetry » Love
1.1K 0 5

                                  


                                   ГОРЧИВО 2

 

По изгрев събирам парченца разбита умора.

Разбърквам ги в чаша с кристали горчиви сълзи.

Наливам горещо безсъние - и съм готова

за новия ден, в който времето бавно пълзи.

 

На пръсти минават край мене самотни минути,

гласът в телефона е сякаш през девет земи.

На гърлото обич и мъка на възел се трупат.

Ела, прегърни ме! Сърцето ми с тебе вземи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...