Feb 3, 2008, 7:46 PM

"Гордостта ти"

  Poetry
1.8K 0 7

Дори не се опита да ме спреш,

затова оставих вратата зад мене да се тръшне.

Когато погледнах в очите ти, видях само капки лед,

но сълзи... със сълзите те бяха толкоз чужди.

Целунах те, като за последно,

преди да се обърна.

Душата си оставих в онзи кратък миг,

а сякаш ти в гърба ми я захвърли.

Понечих да се наведа, да си я взема...

Но да се обърна, не, не исках.

Предпочетох да си тръгна без душа...

Навярно някой друг би могъл да ми я върне.

Сега съм навън. Не само извън вратата,

чийто писък ми звучеше като адов.

Извън живота ти съм вече. Извън голямата ти,

задушаваща те гордост. Гордей се, хайде...

... че ме няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марти Ламбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...