Горе съм
Горе съм.
С изтрита мисъл за назад
плъзгам поглед надолу
по вертикала на стръмен водопад
блъскащ се в река от алкохол
попита в смачкани листа.
Ножове и бръсначи плават по повърхността
и гладят хартията със затъпени остриета.
Вали дъжд от букви
пробити от заострени моливи.
В развалени мелодии
звучат скъсани струни,
миещи се в падащите води.
Всичкия този шум
не го побира моят ум.
В гневно опиянение
на път към самоунищожение
пристъпвам напред.
Падам надолу.
Гледам нагоре.
И...
Пак съм горе.
Пак гледам долу.
© Игнат Игнатов All rights reserved.
