Горските медузи
Древен храм сред горските дървета.
Виждам пред очите си, в съня си.
По вълнички, в езеро се носи,
шепотът на горските... медузи?!
Горските медузи, не в морето,
губят пипалата си парливи,
а сдобиват се със дълги коси
и стават много, много по-игриви...
Що за сън?
Аз чудя се в съня си,
все пак мисля си, че не сънувам.
И дочувам песен зад гърба си,
в храма тичам, в храма аз се скривам.
Бягат с мебе горските медузи,
но са вече чудни хубавици.
Като древногръцки музи,
със сини и просветващи очици.
Влизам в храма, после се озъртам,
не било е чудо то такова...
Във олтара древен аз надзъртам,
стряскам се и се събуждам с сила нова.
Сън бе странен - с горските медузи.
Всъщност откъде ли знаех, че медузите са горски,
с бели блузи? Но след като събудих се, се маех...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
