Feb 14, 2010, 4:52 PM

Горско другарче

1K 0 8

 

Стъбълцето му зелено

из шумака се подава.

Сякаш слънце отразено

личицето му огрява

и ми стопля в миг душата.

Вече сам не съм в гората,

че намерих си другарче –

цъфналото минзухарче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гол си ходи, тъй, без дрехи
    из шумака се показва,
    босо щъка по пътеките...
    Я познайте как се казва?!
    Има си добро другарче
    цъфнало насред гората,
    малко, скромно минзухарче...
    Нека радват те децата!



  • Честито другарче, Горски човече!
  • Благодаря на прочелите! Дано съм привнесъл у тях пролетно настроение!
  • ти си радост за очите и душата...
  • Боби,наистина е чудесно стихотворението ти!Личи си ,че си и художник.Успехи!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....