Хей, деца, чухте ли вестта,
че в близката гора
вчера отзарана
бурна веселба настана.
Тръгнал зайко дългоух
с новия кожух, целия от пух,
да разпространява слух,
че пухкавото мече се събуди вече.
На близката поляна
срещна черна врана.
И понесе се мълвата,
че в горската градина нов член ще има.
Обикалял зайко всеки дом,
без да влиза взлом,
той да се похвали,
че старите другари
пак ще вдигат веселби
чак до зори.
Обикалял зайко цял ден
и поседнал уморен.
Силен вой се разнесе
и чичо бухал се понесе
да провери кой шуми.
И до близкото дърво,
свит на кълбо,
гледа той седи и плаче
малкото юначе,
че някой ухапа
предната му лапа.
Не видяло то пчелата
и си сложило краката
върху малката пчеличка,
най-добрата ученичка.
Вика и крещи,
че много го боли.
Кой сега ще утеши малкото юначе,
за да спре да плаче.
Без много да се вайка,
да повика майка зайка,
хукна през глава
катеричката добра.
Като чу тя вестта,
полетя като стрела,
чедото си да намери,
за да спре то да трепери.
Лапата му тя превърза
и без да бърза,
в къщи го занесе
и топъл чай от билки му поднесе.
Болката притихна,
зайо се усмихна,
в сладка дрямка се унесе
и към страната на Сънчо се понесе.