Повикай ме след страшната си буря...
ще дойда в миг живот да ти даря...
защото аз съм в тебе влюбен,
нали съдбата ми това избра.
Поискай ме с вълшебните си думи...
и ще видиш в себе си букет цветя...
в ухайната им пролет ще ме чуеш,
в слънцето танцуващо във тях.
Сънувай ме и няма да се съмне...
ще ти дам тъй нужните крила...
и от твоя сън не ще си тръгна,
за да знаеш, че горя за теб. Горя!
© Аз All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
