Господи!
Господи, и защо все на тая земя...
Иго страшно, лъжа петолъчна.
Беше глад и позор, политики, война.
Малко кръв ли ни даде на кръста?
Господи, няма изход от тази тъма.
И градушки се сипят от болка.
Водогривият кон от дъжда полудя.
Колко струва животът днес, колко?
Господи, сребролюбци сме си по душа.
И ограбваме ближния с корист.
Можем ли да се скрием във гроба с лъжа...
Колко теглиш греха ни там горе?
Господи, ти навярно си българин днес
и с народа ни беден – страдалец.
Ако можеш в мечтите ни, Господи, слез...
и води ни към изгрев – от залез....
© Михаил Цветански All rights reserved.
